КАКВО Е ШАФРАН?
Шафранът идва от цветето на Crocus sativus (известен също като шафранов минзухар). По-конкретно, от неговите стигми и видове. Повечето историци предполагат, че той е култивиран за първи път в Иран, но югозападните гръцки острови продължават да са силен претендент. Търговци, завоеватели и световни изследователи го представят на Китай, Индия и Близкия изток. Оттам той пътува до Средиземноморска Европа. В момента Иран, Гърция, Мароко, Индия, Испания и Италия са водещите производители на шафран в света .
ПРОИЗВОДСТВО НА ШАФРАН
Шафранът, какъвто го познаваме днес, не може да се произвежда без човешка намеса. Семената, произведени от цветята му, са стерилни, което прави невъзможно естественото опрашване. Растението се размножава безполово чрез вегетативно размножаване. Култивирането се извършва чрез луковици, които са неговите луковични стъбла, които растат под почвата. Растението Crocus sativus обича сухо и топло време, но толерира лек сняг. Любимият му вид почва има глина с добра комбинация от калциев карбонат и други органични вещества.
ЖЪТВА НА ШАФРАНА
Луковиците се засяват през лятото, а цветята на шафрановия минзухар са готови за събиране от средата до края на есента. Цветята трябва да се берат на ръка, преди или непосредствено след изгрева, за да не бъдат повредени от пряка топлина от слънцето. Цветята са много деликатни и много производители смятат, че механичното скубане уврежда цветята на шафрановия минзухар.
Всяко цвете произвежда само 3 стигми. След като цветята бъдат събрани, стигмите трябва да бъдат откъснати и изсушени за около 12 часа. Необходими са между 15 000-16 000 цветя, за да се произведе 1 килограм шафранова подправка. По отношение на труда, производството на това количество отнема 370–470 часа! 5 Именно този трудоемък процес на прибиране на реколтата прави шафрана толкова скъп.
