Шафрановият минзухар (Crocus sativus) е културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae) и е цъфтящо през есента многогодишно растение, непознато в див вид.Тъй като са стерилни цветовете на шафрановия минзухар не произвеждат жизнеспособни семена. Поради това неговото възпроизводство е изцяло зависимо от човешката намеса. Луковицата оцелява само един сезон и се размножава чрез деление на до десет луковички от които впоследствие израстват нови отделни растения. След летния период на летаргия от земята поникват тесни зелени листа, а по-късно едва през октомври, след като повечето други цъфтящи растения са изхвърлили семената си, шафрановият минзухар внезапно развива своите яркооцветени морави цветове, от които се използват само трите червени близалца. Разделянето и засаждането на луковиците, прибирането на реколтата, отделянето на ценните близалца и подготовката им за сушене са дейности, които се извършват изцяло ръчно, което предопределя високата цена на шафрана. В състава му има над 150 етерични и ароматни съединения, а също и много неетерични активни съставки – каротеноиди, включително зеаксантин, ликопен и различни α- и β-каротени. Горчивият глюкозид пикрокроцин дава вкуса на шафрана. Златистият жълто-оранжев цвят на шафрана обаче се дължи главно на α-кроцина. Най-ценното на шафрана всъщност е неговата съставка зеаксантин, който заедно с лутеина са двата каротеноида участващи в изграждането на ретината на човешкото око. Шафранът, има основна роля за забавяне на макулната дегенерация на ретината, подпомага клетъчната регенерация и защитава зрителните клетки. Доказани свойства има също така и при първичната откритоъгълна глаукома. Има мощен антиоксидантен ефект. Освен това притежава антидепресивен и стимулиращ паметта ефект. Подобрява метаболизма и подпомага регулирането на телесното тегло.
